Рубинът -знае своя блясък.
От Слънцето го научава.
Гларусът-дори заради крясъка-
поклони заслужава.
Танца на думи открила-
в който смисълът земен тече,
поет научих, че съм. Няма сила,
която ще го отрече!
Спах своя летаргичен сън
в едно човекоядно време.
Събуждам се. А охлювите-вън.
Не за пълзене-съм родена.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Веси Филипова Todos los derechos reservados
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
