Mar 23, 2023, 9:49 PM

" Достойнство" 

  Poetry » Phylosophy
818 0 1

Рубинът -знае своя блясък.

От Слънцето го научава.

Гларусът-дори заради крясъка-

поклони заслужава.

 

Танца на думи открила-

в който смисълът земен тече,

поет научих, че съм. Няма сила,

която ще го отрече!

 

Спах своя летаргичен сън

в едно човекоядно време.

Събуждам се. А охлювите-вън.

Не за пълзене-съм родена.

© Веси Филипова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не знам дали е благословия да разбереш, че си поет "в едно човекоядно време", но със сигурност е спасение от острите зъби на ежедневието. Пиши и изливай чувствата си в стихове, Веси!🌹
Random works
: ??:??