" Достойнство"

23.03.2023 г., 21:49 ч.

Поезия » Философска

548 0 1

Рубинът -знае своя блясък.

От Слънцето го научава.

Гларусът-дори заради крясъка-

поклони заслужава.

Танца на думи открила-

в който смисълът земен тече,

поет научих, че съм. Няма сила,

която ще го отрече!

Спах своя летаргичен сън

в едно човекоядно време.

Събуждам се. А охлювите-вън.

Не за пълзене-съм родена.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2023-03-24T07:36:54+02:00

Не знам дали е благословия да разбереш, че си поет "в едно човекоядно време", но със сигурност е спасение от острите зъби на ежедневието. Пиши и изливай чувствата си в стихове, Веси!🌹