Когато все пак мислите заспят
забравям, че във мене тлей жарава.
Стрелките на часовника броят
все миговете вечности.Тогава...
Тогава съм притихнала стреха,
за гълъби събрани в сладка дрямка.
Не виждам и не чувам аз страха,
в гнездата им съм пух и малка сламка.
Забравям все коя съм и къде
нанякъде с мечтите си пътувам.
Щом някой ме излъже, ме краде!
Превръща ме в тъга и аз не чувам... ...