Доверие

1 окт. 2024 г., 14:09

Поэзия » Философская

248 8 6

Когато все пак мислите заспят

забравям, че във мене тлей жарава.

Стрелките на часовника броят

все миговете вечности.Тогава...

Тогава съм притихнала стреха,

за гълъби събрани в сладка дрямка.

Не виждам и не чувам аз страха,

в гнездата им съм пух и малка сламка.

Забравям все коя съм и къде

нанякъде с мечтите си пътувам.

Щом някой ме излъже, ме краде!

Превръща ме в тъга и аз не чувам...

Щом мислите отново избуят

се сещам, че във мене тлей жарава.

Стрелките на часовника редят

доверие, което да остава!

Детелина И.Стефанова ✍️🍀

Ranrozar (Стойчо Станев)

2024-10-24T14:54:39+03:00

"Тогава съм притихнала стреха,
за гълъби събрани в сладка дрямка."
Това доказва онова доверие по-нататък...
Поздравления, Детелина!🙏
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2024-10-09T22:09:53+03:00

Браво, миличка! Чудесни стихове!
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2024-10-09T21:45:34+03:00

Дори си го сложих в "любими"! Вълнуващо пишеш!
Mitvans (Иванъ Митовъ)

2024-10-02T22:09:10+03:00

Много ми харесва!
Dessy243 (Десислава Иванова)

2024-10-01T21:01:11+03:00

Силно... 🙏
Петя_Ап

2024-10-01T15:42:25+03:00

Ох, точно в момента съм на подобна вълна. Уцели ме право в сърцето!