Доверие
Когато все пак мислите заспят
забравям, че във мене тлей жарава.
Стрелките на часовника броят
все миговете вечности.Тогава...
Тогава съм притихнала стреха,
за гълъби събрани в сладка дрямка.
Не виждам и не чувам аз страха,
в гнездата им съм пух и малка сламка.
Забравям все коя съм и къде
нанякъде с мечтите си пътувам.
Щом някой ме излъже, ме краде!
Превръща ме в тъга и аз не чувам...
Щом мислите отново избуят
се сещам, че във мене тлей жарава.
Стрелките на часовника редят
доверие, което да остава!
Детелина И.Стефанова ✍️🍀
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Детелина Стефанова Все права защищены
