ДетелинаСтефанова (Детелина Стефанова)
11 3
1.10.2024 г., 14:09 ч.

Доверие 

  Поезия » Философска
173 6 5

Когато все пак мислите заспят 

забравям, че във мене тлей жарава.

Стрелките на часовника броят 

все миговете вечности.Тогава... 

 

Тогава съм притихнала стреха,

за гълъби събрани в сладка дрямка.

Не виждам и не чувам аз страха, 

в гнездата им съм пух и малка сламка. 

 

Забравям все коя съм и къде 

нанякъде с мечтите си пътувам. 

Щом някой ме излъже, ме краде! 

Превръща ме в тъга и аз не чувам... 

 

Щом мислите отново избуят

се сещам, че във мене тлей жарава. 

Стрелките на часовника редят 

доверие, което да остава!

 

Детелина И.Стефанова ✍️🍀

© Детелина Стефанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??