Доверие
Когато все пак мислите заспят
забравям, че във мене тлей жарава.
Стрелките на часовника броят
все миговете вечности.Тогава...
Тогава съм притихнала стреха,
за гълъби събрани в сладка дрямка.
Не виждам и не чувам аз страха,
в гнездата им съм пух и малка сламка.
Забравям все коя съм и къде
нанякъде с мечтите си пътувам.
Щом някой ме излъже, ме краде!
Превръща ме в тъга и аз не чувам...
Щом мислите отново избуят
се сещам, че във мене тлей жарава.
Стрелките на часовника редят
доверие, което да остава!
Детелина И.Стефанова ✍️🍀
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Детелина Стефанова Всички права запазени
