ДетелинаСтефанова (Детелина Стефанова)
22 3
Oct 1, 2024, 2:09 PM

Доверие 

  Poetry » Phylosophy
247 8 6

Когато все пак мислите заспят 

забравям, че във мене тлей жарава.

Стрелките на часовника броят 

все миговете вечности.Тогава... 

 

Тогава съм притихнала стреха,

за гълъби събрани в сладка дрямка.

Не виждам и не чувам аз страха, 

в гнездата им съм пух и малка сламка. 

 

Забравям все коя съм и къде 

нанякъде с мечтите си пътувам. 

Щом някой ме излъже, ме краде! 

Превръща ме в тъга и аз не чувам... 

 

Щом мислите отново избуят

се сещам, че във мене тлей жарава. 

Стрелките на часовника редят 

доверие, което да остава!

 

Детелина И.Стефанова ✍️🍀

© Детелина Стефанова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??