1 oct 2024, 14:09

Доверие

749 8 5

Когато все пак мислите заспят 

забравям, че във мене тлей жарава.

Стрелките на часовника броят 

все миговете вечности.Тогава... 

 

Тогава съм притихнала стреха,

за гълъби събрани в сладка дрямка.

Не виждам и не чувам аз страха, 

в гнездата им съм пух и малка сламка. 

 

Забравям все коя съм и къде 

нанякъде с мечтите си пътувам. 

Щом някой ме излъже, ме краде! 

Превръща ме в тъга и аз не чувам... 

 

Щом мислите отново избуят

се сещам, че във мене тлей жарава. 

Стрелките на часовника редят 

доверие, което да остава!

 

Детелина И.Стефанова ✍️🍀

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Детелина Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...