Довиждане, ти светъл лъч мой,
довиждане, до утре може би?
Довиждане изричам, ала кой
душата ми нощес ще утеши?
Довиждане любов излъгана,
държа ме ти в коварен плен.
Погребах те с отломки влюбени-
заравям те далеч от мен.
Довиждане, о мъко, незаслужена.
В очите ти чета безброй обиди.
На тях самите станах роб, заслужих ги
и продължих навеки да им служа. ...