Довиждане
Довиждане, ти светъл лъч мой,
довиждане, до утре може би?
Довиждане изричам, ала кой
душата ми нощес ще утеши?
Довиждане любов излъгана,
държа ме ти в коварен плен.
Погребах те с отломки влюбени-
заравям те далеч от мен.
Довиждане, о мъко, незаслужена.
В очите ти чета безброй обиди.
На тях самите станах роб, заслужих ги
и продължих навеки да им служа.
Довиждане, любов предадена.
Да излекувам, се зарекох днес,
с клишетата душата ми ограбена,
и ето - лягам без вина нощес.
Довиждане, любов излъгана,
за теб изплаках океан сълзи.
От тях остана ми едничка, влюбена,
без глас признах - това си ти.
Довиждане, но утре слънце ще изгрее.
Не беше писано да бъда с теб, уви.
С довиждане скръбта си ще отсея,
отивай си, освобождавам те, върви.
© Joakim from the grave All rights reserved.
