Довиждане

11.04.2019 г., 0:45 ч.

Поезия

883 2 2

Довиждане, ти светъл лъч мой,
довиждане, до утре може би?
Довиждане изричам, ала кой
душата ми нощес ще утеши?

Довиждане любов излъгана,
държа ме ти в коварен плен.
Погребах те с отломки влюбени-
заравям те далеч от мен.

Довиждане, о мъко, незаслужена.
В очите ти чета безброй обиди.
На тях самите станах роб, заслужих ги
и продължих навеки да им служа.

Довиждане, любов предадена.
Да излекувам, се зарекох днес,
с клишетата душата ми ограбена,
и ето - лягам без вина нощес.

Довиждане, любов излъгана,
за теб изплаках океан сълзи.
От тях остана ми едничка, влюбена,
без глас признах - това си ти.

Довиждане, но утре слънце ще изгрее.
Не беше писано да бъда с теб, уви.
С довиждане скръбта си ще отсея,
отивай си, освобождавам те, върви.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

BlackWizard (Joakim from the grave)

2019-04-11T19:34:13+03:00

Силен финал, нали? Рядко си харесвам нещата, но тоя път и на мен ми хареса колко силно се получи.
Веси_Еси (Еси)

2019-04-11T06:25:04+03:00

Тъжно е, когато една любов си отива, но няма как да я задържим на сила... Затова ми хареса и финалът: "отивай си, освобождавам те, върви."