И те няма.Загърлям стиха ти.
И те губя.Топиш се напролет.
Побелявам.Довършвам реда ти.
Заземявам конвулса неволен.
И те чакам.Да рукнеш в сълзата.
Отброявам сезони умора.
Помъдрявам.Раздавам плода ти
на вглъбените в себе си хора.
И присядаш.Прегръщаш ме скришом.
Избуява през прангите сила.
Дробовете разгъваш да дишам,
измерения с дух прекосила.