16.03.2022 г., 2:54 ч.
Довършвам реда ти
И те няма.Загърлям стиха ти.
И те губя.Топиш се напролет.
Побелявам.Довършвам реда ти.
Заземявам конвулса неволен.
И те чакам.Да рукнеш в сълзата.
Отброявам сезони умора.
Помъдрявам.Раздавам плода ти
на вглъбените в себе си хора.
И присядаш.Прегръщаш ме скришом.
Избуява през прангите сила.
Дробовете разгъваш да дишам,
измерения с дух прекосила.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Поздрави, Доре!
-
"Избуява през тръните сила.
Дробовете разгъваш да дишам... " Чудесно! Браво! -
Радвам се на твоя запазена марка коментар, Дани.
-
!!!
-
Благодаря ви! Бъдете вдъхновени!
-
Наистина интересен стих. Хареса ми!
-
Хареса ми!
-
Бъдете здрави, обичайте и бъдете обичани!
-
Прекрасно е, изпълнено с много чувства, които грабват!
-
Хубаво.
-
Поздравления!
-
Много интересно изнасяне на глаголите в началото на всеки стих.
Това създава усещане за сгъстено и концентрирано действие и дори променя мощността на музикалното звучене във форте. Всичко това, подкрепено от прочувственото и въздействащо съдържание, прави стихотворението ти достойно за аплодисменти.
Браво, Светличка!👏👍😘 -
"И те чакам.Да рукнеш в сълзата..." Този стих има много приятни семенца. Определно ми направи впечатление, Светле!
-
Харесах!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
