28 янв. 2010 г., 09:02

Драконоубиец

1.5K 0 2

Драконоубиец


                                         Из домашните на едно хлапе. 



Пенчо е голям герой

и наш всепризнат юнак.
Тежка сопа носи той

и голям космат калпак.


Вчера той нападна с вик

най-страшния змей на земята.
Змеят се уплаши в миг.

Падна и се запремята.


Ала стреснаха юнака

сенките сред гъсти клони.
Пенчо бяга до дома си,

сякаш чумата го гони.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дур Даг Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Е не! Ти ме стряскаш наистина! Просто помагах на едно хлапе с домашното. Не бих казал, че е нещо особено. Благодаря ти!

    P.S. Чувствам гордостта си, а тя е пагубна. "Леле-леле! Толкова съм мъдър и дълбокомислен, че чак сам не се разбирам."
  • хаха прекрасно е...всеки може да намери себе си вътре ,не съм сигурен дали е само за деца

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...