Xadess (Дилян Георгиев)
52 65
18 дек. 2014 г., 00:31

Драма 

  Поэзия » Гражданская
861 0 5

Като скръбна вест
излиза моето заглавие
пред вашите очи!
Но, мили мои,
не се мъчете
за драмата да четете!
Не пиша за нея,
защото не копнея
да пиша за нещо минало!
Нещо страшно и срамно,
от което ми се повдига!
А пиша за вас,
за обезверените,
да ви вдъхна кураж
и да намерите вашия типаж
в този театър
за всеобщо облекчение!
Дали убиец или жертва,
няма значение,
важно е участието,
а не апатията!
                       18.12.2014г.

© Дилян Георгиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Точно!
  • ... всичко зависи от гледната точка... Харесах (: ЖИВЕЙ!
  • По-скоро имаме предвид това, че всички си имаме роля в този театрален свят на отношенията! Твърде кратко е съществуването ни да го пропиляваме в апатия, затова по-добре да играем, да играем, да играем!
  • Животът е сцена и всички ние си имаме роля,която през целия си земен път усъвършенстваме и накрая ни пишат двойка!Много хубаво стихотворение!
  • Да, точно тази вечер разменяхме мисли с моя близка за прословутото Шекспирово възклицание, че животът е сцена. И ето го и това стихотворение - съвсем тематично поднесено. Драма е животът.
    И тук много хубаво си го казал, Диляне. Драмата се е състояла отдавна. Тя е факт от миналото. А тук е важно всеки да намери персоналния си типаж, онзи чрез който оживява, а не е само кукла в Полет над кукувиче гнездо. Не можем да дезертираме от театъра. Нямамаме право на апатия.
    Поздравление за тази отлична находка, Диляне!

    П.С. Ползвам тук случая да споделя едно старо стихотворение по темата "Театър":

    Умирайте, хора,
    умирайте!
    В черни вълнения,
    в неведение,
    в закъснели прозрения...
    При наводния,
    земетресения,
    в стихийни унищожения...
    Умирайте в театър,
    без сцена,
    без публика,
    без осветление...

    И не се раждайте никога вече!
Предложения
: ??:??