4 февр. 2012 г., 14:11

Драма

1K 0 7

Либидото на думите тревожно намаля.
Моливи притихват бавно и спокойно
в целулозно-влакнеста прегръдка, в
хартиен скут без рамо. В точка.
Чертаят кръг, кръстосват редове
в зала с кратко самоубийство и антракт.
Рекламна драма. Комплименти за поантата
с плисирана пола и шарено бомбе.
Главният герой изпадна в кома —
въздишат звучно мисли и идеи,
докато авторът,
с палто от изречения и грешни фрази,
рисува бурята със срички вместо с вятър.

Оттатък в хола времето пълзи между фотьойлите.
И люпи семки. Клатят се стрелките в такт.
Римуваната му фланелка се намачка
в безброй метафори и епитети. В дълъг текст.
Капчукат часове по тънкия прозорец,
а минутите изтръскват кратките секунди
в пепелник с обратно виждане, в илюминатор.
Още малко и ще се роди шедьовър.
Мастило няма. Авторът е победен.
Стихотворението ще събере резервните си части,
ще нахлузи някакво заглавие
и ще нахрани кофата за смет.
Не стигат буквите за шумни ръкопляскания.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепър Формаджи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...