Драма
Либидото на думите тревожно намаля.
Моливи притихват бавно и спокойно
в целулозно-влакнеста прегръдка, в
хартиен скут без рамо. В точка.
Чертаят кръг, кръстосват редове
в зала с кратко самоубийство и антракт.
Рекламна драма. Комплименти за поантата
с плисирана пола и шарено бомбе.
Главният герой изпадна в кома —
въздишат звучно мисли и идеи,
докато авторът,
с палто от изречения и грешни фрази,
рисува бурята със срички вместо с вятър.
Оттатък в хола времето пълзи между фотьойлите.
И люпи семки. Клатят се стрелките в такт.
Римуваната му фланелка се намачка
в безброй метафори и епитети. В дълъг текст.
Капчукат часове по тънкия прозорец,
а минутите изтръскват кратките секунди
в пепелник с обратно виждане, в илюминатор.
Още малко и ще се роди шедьовър.
Мастило няма. Авторът е победен.
Стихотворението ще събере резервните си части,
ще нахлузи някакво заглавие
и ще нахрани кофата за смет.
Не стигат буквите за шумни ръкопляскания.
© Пепър Формаджи All rights reserved.
