4 feb 2012, 14:11

Драма

  Poesía » Otra
1K 0 7

Либидото на думите тревожно намаля.
Моливи притихват бавно и спокойно
в целулозно-влакнеста прегръдка, в
хартиен скут без рамо. В точка.
Чертаят кръг, кръстосват редове
в зала с кратко самоубийство и антракт.
Рекламна драма. Комплименти за поантата
с плисирана пола и шарено бомбе.
Главният герой изпадна в кома —
въздишат звучно мисли и идеи,
докато авторът,
с палто от изречения и грешни фрази,
рисува бурята със срички вместо с вятър.

Оттатък в хола времето пълзи между фотьойлите.
И люпи семки. Клатят се стрелките в такт.
Римуваната му фланелка се намачка
в безброй метафори и епитети. В дълъг текст.
Капчукат часове по тънкия прозорец,
а минутите изтръскват кратките секунди
в пепелник с обратно виждане, в илюминатор.
Още малко и ще се роди шедьовър.
Мастило няма. Авторът е победен.
Стихотворението ще събере резервните си части,
ще нахлузи някакво заглавие
и ще нахрани кофата за смет.
Не стигат буквите за шумни ръкопляскания.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепър Формаджи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...