15 июл. 2012 г., 12:45

Драскотинки от къпинки

2.3K 1 25

Драскотинки от къпинки

 

Детски спомен литна като бяла птица,

под стряхата на минали лета гнездила,

раздуха залежалости и кръг описа,

отчопли звънка глъч още немутирала.

 

Крачетата на гоненицата праха изтупват

от дремещите по обяд горещи тротоари.

Хвърчила усмихнати се дърпат и напускат

юмручетата стиснати на моите другари.

 

Разчертало дама с парче от керемидка,

лятото подскача с трънче във крачето.

На гръбчето му сплетена е в крехка плитка

срамежливата целувка на момчето.

 

Жуми смехът с едно око зад стара къща,

отчетливо брои игрите ни - над сто...

Притихнал е кварталът... Сега не е същият...

И птицата прибира се във своето гнездо.

 

събота, 14  Юли 2012                 kampanula

Вдъхновено от колажа на comeon / Септември "Приятелки"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Татяна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Просълзих се от умиление, толкова е хубаво!!! Такива спомени навява...!!!
  • Чудесно!!!
    лятото подскача с трънче във крачето " )
  • Много драскотинки навяват спомени...
  • Случайно попаднах на стиха..прекрасен е!
  • ...защо така ми е тромав стихът ви - членувате всичко и фразата боде.Не ми се струва поетично "звънка глъч още немутирала".В предпоследната строфа пък тия умалителни форми...направо да ти се прияде локум...Не знам, не можах да усетя носталгия...

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...