15.07.2012 г., 12:45

Драскотинки от къпинки

2.3K 1 25

Драскотинки от къпинки

 

Детски спомен литна като бяла птица,

под стряхата на минали лета гнездила,

раздуха залежалости и кръг описа,

отчопли звънка глъч още немутирала.

 

Крачетата на гоненицата праха изтупват

от дремещите по обяд горещи тротоари.

Хвърчила усмихнати се дърпат и напускат

юмручетата стиснати на моите другари.

 

Разчертало дама с парче от керемидка,

лятото подскача с трънче във крачето.

На гръбчето му сплетена е в крехка плитка

срамежливата целувка на момчето.

 

Жуми смехът с едно око зад стара къща,

отчетливо брои игрите ни - над сто...

Притихнал е кварталът... Сега не е същият...

И птицата прибира се във своето гнездо.

 

събота, 14  Юли 2012                 kampanula

Вдъхновено от колажа на comeon / Септември "Приятелки"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Просълзих се от умиление, толкова е хубаво!!! Такива спомени навява...!!!
  • Чудесно!!!
    лятото подскача с трънче във крачето " )
  • Много драскотинки навяват спомени...
  • Случайно попаднах на стиха..прекрасен е!
  • ...защо така ми е тромав стихът ви - членувате всичко и фразата боде.Не ми се струва поетично "звънка глъч още немутирала".В предпоследната строфа пък тия умалителни форми...направо да ти се прияде локум...Не знам, не можах да усетя носталгия...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...