Дребни нещица
ДРЕБНИ НЕЩИЦА
Все още съм неопитомена,
а моят ден към заника върви.
Дали ще ми остане малко време –
за да нагазя в росните треви,
да легна в купа слама посред август –
когато Персеидите валят,
и рой светулки – пръснати смарагди,
край мен да стрелват – като на парад,
а сутрин хладината да се вреже
със дъх на мляко и съзряващ глог
в идилията на едно крайбрежно
селце, забравено дори от Бог,
да знам, че писъмце ще ми напишеш
и раздавачът да ми го даде,
ще стори всяка болчица излишна,
защото в Рая бях, макар за ден.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
