25 июл. 2025 г., 19:14

Дребностишие

325 2 12

Те, великите, се припознават  във всеки сайт

с безценните възклицания “Неповторима поезия!“

Щедро подхвърлят си кокала в своя рай,

същинско царствено его... в прогресия.

 

Те за дребни драскачи и летни пишурки

не хабят време и заключения...

Но виж,  да се драчат за казани, речени думи

разбиват глави в засада… с полемика.

 

Недостижими в своето перо и мерило

под крилото на словесните богове,

пребивават на постамент... със хвърчило,

издигащ ги в небесата ... за часове.

 

За тях невзрачността, е растителност тревна

Не дървеса с исполински размери

Припознали в душата, душицата дребна

Днес хиляди съществуват с дребностишия вредни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Сотирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е, Петре! Затова сме различни, а и както беше споменато в един от коментарите, всеки знае защо е още тук/ в този сайт/! Хубав ден!
  • Не илюзорно, а - реално всички ние сме в матрицата, Валя. За графоманията писах по-долу, а манията за величие, неповторимост, неконтролируемото "Его", тъга, скука, и изобщо - все тая какво са затрили немалко иначе талантливи творци. Тъжно. "По-горе билото, майстори!" - както е писал Селинджър, но и по-скромно. 👍
  • Не мислех че това мое дребностишие, ще събуди интерес или привлече внимание. Но вероятно, всеки от нас по някаква причина е имал досег с типажът засегнат в него. Илюзорно всички сме в матрицата, но някои са на пиедестал. Благодаря на AnabeII (Анахид Демирова) за споделеното мнение!
  • Най-важно от всичко е какъв човек си. Първо си или не си човек, а после си инженер, готвач, продавач или поет и писател. Във всички професии има значение какъв човек си, защото това се отразява на професията, която извършваш, но най-тъжно от всичко е да видиш лош човек да е поет, писател, който пише за красота и добродетели, а самият той да е далеч от тях. Най-висшото - да продължиш да го четеш като автор, разграничавайки личността от творчеството. Вярвах в това до скоро, но започнах да се питам-трябва ли да ги разграничаваме.. И си отговарям-да, трябва, защото иначе нямаше да има изкуство-поезия, театър, кино.. А графоманията в добавка с мания за величие, за мен са едно тъжно следствие от една още по-тъжна причина. Това че има хора, които се дразнят от тях-също. Показва, че са настъпани по травмите си. На всеки може да му дойде до главата.. да стане графоман. И да си повярва, че единствен и велик. Не се заричайте.. Всичко което дразни е илюзия. Само истината свети.
  • Уважавам всяко мнение, без лична позиция и отношение! Благодаря на П Антонова за откровението! Благодаря и на gurhito (Гюрхан) за добавяне в любими!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...