Лютиче (Валя Сотирова) Лютиче (Валя Сотирова)
11 404
25.07.2025 г., 19:14

Дребностишие

328 2 12

Те, великите, се припознават  във всеки сайт

с безценните възклицания “Неповторима поезия!“

Щедро подхвърлят си кокала в своя рай,

същинско царствено его... в прогресия.

 

Те за дребни драскачи и летни пишурки

не хабят време и заключения...

Но виж,  да се драчат за казани, речени думи

разбиват глави в засада… с полемика.

 

Недостижими в своето перо и мерило

под крилото на словесните богове,

пребивават на постамент... със хвърчило,

издигащ ги в небесата ... за часове.

 

За тях невзрачността, е растителност тревна

Не дървеса с исполински размери

Припознали в душата, душицата дребна

Днес хиляди съществуват с дребностишия вредни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Лютиче (Валя Сотирова)
    Лютиче (Валя Сотирова)
    Така е, Петре! Затова сме различни, а и както беше споменато в един от коментарите, всеки знае защо е още тук/ в този сайт/! Хубав ден!
  • Петър1 (Петър Димитров)
    Петър1 (Петър Димитров)
    Не илюзорно, а - реално всички ние сме в матрицата, Валя. За графоманията писах по-долу, а манията за величие, неповторимост, неконтролируемото "Его", тъга, скука, и изобщо - все тая какво са затрили немалко иначе талантливи творци. Тъжно. "По-горе билото, майстори!" - както е писал Селинджър, но и по-скромно. 👍
  • Лютиче (Валя Сотирова)
    Лютиче (Валя Сотирова)
    Не мислех че това мое дребностишие, ще събуди интерес или привлече внимание. Но вероятно, всеки от нас по някаква причина е имал досег с типажът засегнат в него. Илюзорно всички сме в матрицата, но някои са на пиедестал. Благодаря на AnabeII (Анахид Демирова) за споделеното мнение!
  • AnabeII (Анахид Демирова)
    AnabeII (Анахид Демирова)
    Най-важно от всичко е какъв човек си. Първо си или не си човек, а после си инженер, готвач, продавач или поет и писател. Във всички професии има значение какъв човек си, защото това се отразява на професията, която извършваш, но най-тъжно от всичко е да видиш лош човек да е поет, писател, който пише за красота и добродетели, а самият той да е далеч от тях. Най-висшото - да продължиш да го четеш като автор, разграничавайки личността от творчеството. Вярвах в това до скоро, но започнах да се питам-трябва ли да ги разграничаваме.. И си отговарям-да, трябва, защото иначе нямаше да има изкуство-поезия, театър, кино.. А графоманията в добавка с мания за величие, за мен са едно тъжно следствие от една още по-тъжна причина. Това че има хора, които се дразнят от тях-също. Показва, че са настъпани по травмите си. На всеки може да му дойде до главата.. да стане графоман. И да си повярва, че единствен и велик. Не се заричайте.. Всичко което дразни е илюзия. Само истината свети.
  • Лютиче (Валя Сотирова)
    Лютиче (Валя Сотирова)
    Уважавам всяко мнение, без лична позиция и отношение! Благодаря на П Антонова за откровението! Благодаря и на gurhito (Гюрхан) за добавяне в любими!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0