4 дек. 2018 г., 21:36

Дреха

3K 11 19

 

Обличам най-красивата  си рима,

когато съм на среща с теб в  съня си,

Защото там си Ти. Там истински те има,

а стиховете - със вълшебство са поръсени...

 

 

И всеки звук - като ушит по мярка,

прилепва върху  срамежливи думи,

а трепети – в най-причудливи шарки,

някак плахо дефилират помежду ни...

 

 

Облечен в най-красивата си рима,

нетърпеливо те очаквам там, където

знам, че винаги и истински те има,

а всяка дума, е по мярка на сърцето.

 

Кирил Ганчев /Кирето /, 04.12.2018 г. , Бургас

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирил Ганчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих! Браво!
  • Римата, изпята от сърцето!
    Поздравления!
  • Благодаря, Мария! Обичта винаги облича най-красивите си дрехи, така е. Поздравче сърдечно!
  • Браво! Каква красива дреха има обичта,и чувствата и думите, как приказно сънуваш любимата жена !
  • Благодаря, Петре, Приятелю! Трогнат съм неимоверно!
    Любо, стоплиха ме тези слова, брат! Благодаря Ти сърдечно!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...