Гледат ме втренчени
неразбран чифт очи – вашите.
Все едно ви питат коя е Станка Пенчева,
да не говорим за Миряна Башева.
Докато аз на терасата
отлепям OREO бисквити,
какво ме дъвчат масите,
си го пускам край ушите.
Духа ми топлият вятър
и си правя лежерно густото.
Опънал съм се на хамака,
щорите на живота ми са спуснати.
Кефът ми цена няма,
ето, свалих си часовника
изтрих си от пощата спама
и съм в скандална хармония.
Шшш, равнис пред "яката ми дупара",
свободен съм като птичките
и за сведение на сухарите –
и такъв обичам се.
Лошо ми е като на пчела във ванилия,
като на молец при коприна…
та не си хабете силите
пред неточните ми рими.
Пращам всички аутсайдери
далеч от мен, че ми писна,
и ми дреме на сайдера*.
С ябълки. Вие каквооо си помислихте?!?
© Йордан Гергов Все права защищены
Откога търся нещо такова!?
Оказва се, че говорим един език, само че пишем на различни.
Стана ми густо, при нас сайдер да искаш...