15 июн. 2007 г., 23:27

Дрога

1.2K 0 0
 

Как би окачествил своята зависимост?

Кажи ми, гледай ме в очите.

Пленителна е тя, нали?

Когато те гледа от пръстта?


Как решаваш, че тя е силата?

Как разбра, че няма да умреш?

Как реши, че не си зависим?

А го правиш, защото ти така си решил?


Заблудата те прави слаб.

Не ти вярвам, ако ми говориш.

Ако не, погледът ти също ми мълчи.

Говори ми, искам да крещиш.


Изправи се и започни да живееш и градиш.

Трудно е, не споря.

Искам само да решиш.

Бъди такъв, какъвто беше - жив!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...