Jun 15, 2007, 11:27 PM

Дрога

  Poetry
1.1K 0 0
 

Как би окачествил своята зависимост?

Кажи ми, гледай ме в очите.

Пленителна е тя, нали?

Когато те гледа от пръстта?


Как решаваш, че тя е силата?

Как разбра, че няма да умреш?

Как реши, че не си зависим?

А го правиш, защото ти така си решил?


Заблудата те прави слаб.

Не ти вярвам, ако ми говориш.

Ако не, погледът ти също ми мълчи.

Говори ми, искам да крещиш.


Изправи се и започни да живееш и градиш.

Трудно е, не споря.

Искам само да решиш.

Бъди такъв, какъвто беше - жив!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...