15.06.2007 г., 23:27

Дрога

1.1K 0 0
 

Как би окачествил своята зависимост?

Кажи ми, гледай ме в очите.

Пленителна е тя, нали?

Когато те гледа от пръстта?


Как решаваш, че тя е силата?

Как разбра, че няма да умреш?

Как реши, че не си зависим?

А го правиш, защото ти така си решил?


Заблудата те прави слаб.

Не ти вярвам, ако ми говориш.

Ако не, погледът ти също ми мълчи.

Говори ми, искам да крещиш.


Изправи се и започни да живееш и градиш.

Трудно е, не споря.

Искам само да решиш.

Бъди такъв, какъвто беше - жив!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...