13 июл. 2025 г., 17:10

Друга земя

220 0 0

Бях на друга земя.
Недокосната от човешка ръка.
Беше чисто, искреше,
беше странно красиво.
Нямаше слънце, но всичко блестеше,
непознато, но примамливо.
Нямаше хора, само мълчание
и такъв безкраен простор,
сякаш цялото мироздание
е свалило своя декор
и лети на душата.
Аз стоях и усещах как диша,
пулсира и чувства земята,
а не мога дори да опиша
как насища с дъха свободата.
И се огледах за други,
също толкова самотни и луди,
но видях се самата аз,
една почти непозната,
една вселенна прашинка,
изгубена в светлината,
да шепти :"Приюти ме!"
в един мир без име.
Стоях удивена -
може би светът оцеля?!
Стоях и се чудих -
една друга земя.

Пристъпих...
И се събудих.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Петева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...