Друга земя

Бях на друга земя.
Недокосната от човешка ръка.
Беше чисто, искреше,
беше странно красиво.
Нямаше слънце, но всичко блестеше,
непознато, но примамливо.
Нямаше хора, само мълчание
и такъв безкраен простор,
сякаш цялото мироздание
е свалило своя декор
и лети на душата.
Аз стоях и усещах как диша,
пулсира и чувства земята,
а не мога дори да опиша
как насища с дъха свободата.
И се огледах за други,
също толкова самотни и луди,
но видях се самата аз,
една почти непозната,
една вселенна прашинка,
изгубена в светлината,
да шепти :"Приюти ме!"
в един мир без име.
Стоях удивена -
може би светът оцеля?!
Стоях и се чудих -
една друга земя.

Пристъпих...
И се събудих.