Jul 13, 2025, 5:10 PM

Друга земя

  Poetry » Civic
221 0 0

Бях на друга земя.
Недокосната от човешка ръка.
Беше чисто, искреше,
беше странно красиво.
Нямаше слънце, но всичко блестеше,
непознато, но примамливо.
Нямаше хора, само мълчание
и такъв безкраен простор,
сякаш цялото мироздание
е свалило своя декор
и лети на душата.
Аз стоях и усещах как диша,
пулсира и чувства земята,
а не мога дори да опиша
как насища с дъха свободата.
И се огледах за други,
също толкова самотни и луди,
но видях се самата аз,
една почти непозната,
една вселенна прашинка,
изгубена в светлината,
да шепти :"Приюти ме!"
в един мир без име.
Стоях удивена -
може би светът оцеля?!
Стоях и се чудих -
една друга земя.

Пристъпих...
И се събудих.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Петева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...