3 апр. 2011 г., 22:23

Другар е нужен

966 0 11

Понякога дали си струва

да отделиш от залъка за друг -

когато само Господ вижда и те чува,

а може ли да види чак дотук?

 

Понякога дали е нужно

да бъдеш примерен човек

и да кладеш оная дружба,

че път с другари е по-лек?

 

Че посред път ако те свари

било то дъжд, било то мрак,

е по-добре да си с другари.

По-лесно ще достигнеш чак

 

оттатък рая или ада,

оттатък даже връх Олимп

и ще получиш за награда

другар. Другар поне един.

 

Един-единствен ще ти стигне

за всичкия живот напред

и дяволито ще ти смигне,

когато с грижи си зает,

 

когато те налегне мъка,

когато нещо те боли,

ръка ще подаде през пъкъл

единствено другар. Нали?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...