Понякога дали си струва
да отделиш от залъка за друг -
когато само Господ вижда и те чува,
а може ли да види чак дотук?
Понякога дали е нужно
да бъдеш примерен човек
и да кладеш оная дружба,
че път с другари е по-лек?
Че посред път ако те свари
било то дъжд, било то мрак,
е по-добре да си с другари.
По-лесно ще достигнеш чак
оттатък рая или ада,
оттатък даже връх Олимп
и ще получиш за награда
другар. Другар поне един.
Един-единствен ще ти стигне
за всичкия живот напред
и дяволито ще ти смигне,
когато с грижи си зает,
когато те налегне мъка,
когато нещо те боли,
ръка ще подаде през пъкъл
единствено другар. Нали?
© Миглена Цветкова All rights reserved.