Другата сълза
В черупката на ореха се скрих.
Поплаках тихо и на воля.
В листото от смокиня открих,
има я още проклетата неволя!
Откри ме вятърът,
беше много сърдит,
в свойта стихия.
Не успях да се покрия,
само едната сълза изтрих,
другата - кат медена питка
се търкулна и полетя...
Днес я видях в съседа.
Подгонена от вятъра
продължава да тича...
В колко ли други лица
денонощно се стича?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
