Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
21.01.2015 г., 20:42 ч.

Другата сълза 

  Поезия
291 0 1

В черупката на ореха се скрих.

Поплаках тихо и на воля.

В листото  от смокиня открих,

има я още проклетата неволя!

 

Откри ме вятърът,

беше много сърдит,

в свойта стихия.

Не успях  да се покрия,

само едната  сълза изтрих,

 

другата - кат медена питка

се търкулна и полетя...

Днес я видях в съседа.

Подгонена от вятъра

продължава да тича...

 

В колко ли други лица

денонощно се стича?

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тъжно настроение от преследващата те неволя, която се носи на всякъде- в изтритата сълза и в търкулналата се втора - при съседа.Финалът символизира неизбежността от неволята:
    "В колко ли други лица
    денонощно се стича?"
    Поздрав от мен и хубав ден!
Предложения
: ??:??