В черупката на ореха се скрих.
Поплаках тихо и на воля.
В листото от смокиня открих,
има я още проклетата неволя!
Откри ме вятърът,
беше много сърдит,
в свойта стихия.
Не успях да се покрия,
само едната сълза изтрих,
другата - кат медена питка
се търкулна и полетя...
Днес я видях в съседа. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up