Jan 21, 2015, 8:42 PM

Другата сълза

  Poetry
422 0 1

В черупката на ореха се скрих.

Поплаках тихо и на воля.

В листото  от смокиня открих,

има я още проклетата неволя!

 

Откри ме вятърът,

беше много сърдит,

в свойта стихия.

Не успях  да се покрия,

само едната  сълза изтрих,

 

другата - кат медена питка

се търкулна и полетя...

Днес я видях в съседа.

Подгонена от вятъра

продължава да тича...

 

В колко ли други лица

денонощно се стича?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тъжно настроение от преследващата те неволя, която се носи на всякъде- в изтритата сълза и в търкулналата се втора - при съседа.Финалът символизира неизбежността от неволята:
    "В колко ли други лица
    денонощно се стича?"
    Поздрав от мен и хубав ден!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...