Ve2666 (Василка Ябанджиева) Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541
Jan 21, 2015, 8:42 PM

Другата сълза

  Poetry
416 0 1

В черупката на ореха се скрих.

Поплаках тихо и на воля.

В листото  от смокиня открих,

има я още проклетата неволя!

 

Откри ме вятърът,

беше много сърдит,

в свойта стихия.

Не успях  да се покрия,

само едната  сълза изтрих,

 

другата - кат медена питка

се търкулна и полетя...

Днес я видях в съседа.

Подгонена от вятъра

продължава да тича...

 

В колко ли други лица

денонощно се стича?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • stoyna (Стойна Димова)
    stoyna (Стойна Димова)
    Тъжно настроение от преследващата те неволя, която се носи на всякъде- в изтритата сълза и в търкулналата се втора - при съседа.Финалът символизира неизбежността от неволята:
    "В колко ли други лица
    денонощно се стича?"
    Поздрав от мен и хубав ден!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0