Ve2666 (Василка Ябанджиева) Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541
21 ene 2015, 20:42

Другата сълза

  Poesía
423 0 1

В черупката на ореха се скрих.

Поплаках тихо и на воля.

В листото  от смокиня открих,

има я още проклетата неволя!

 

Откри ме вятърът,

беше много сърдит,

в свойта стихия.

Не успях  да се покрия,

само едната  сълза изтрих,

 

другата - кат медена питка

се търкулна и полетя...

Днес я видях в съседа.

Подгонена от вятъра

продължава да тича...

 

В колко ли други лица

денонощно се стича?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • stoyna (Стойна Димова)
    stoyna (Стойна Димова)
    Тъжно настроение от преследващата те неволя, която се носи на всякъде- в изтритата сълза и в търкулналата се втора - при съседа.Финалът символизира неизбежността от неволята:
    "В колко ли други лица
    денонощно се стича?"
    Поздрав от мен и хубав ден!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0