21 ene 2015, 20:42

Другата сълза

  Poesía
415 0 1

В черупката на ореха се скрих.

Поплаках тихо и на воля.

В листото  от смокиня открих,

има я още проклетата неволя!

 

Откри ме вятърът,

беше много сърдит,

в свойта стихия.

Не успях  да се покрия,

само едната  сълза изтрих,

 

другата - кат медена питка

се търкулна и полетя...

Днес я видях в съседа.

Подгонена от вятъра

продължава да тича...

 

В колко ли други лица

денонощно се стича?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжно настроение от преследващата те неволя, която се носи на всякъде- в изтритата сълза и в търкулналата се втора - при съседа.Финалът символизира неизбежността от неволята:
    "В колко ли други лица
    денонощно се стича?"
    Поздрав от мен и хубав ден!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...