Не го наричам неочаквано,

не беше, но и честно не е...

Не го наричам поучително,

не беше... и все още не е...

Ще го наричам - раздирателно,

защото скъса се сърцето в мене...

Ще го наричам - нарицателно,

защото с време не бледнее...

Ще се направя на щастливите,

макар и щастие да не е...

Ще съм от тези - издръжливите,

макар това за мен да не е...

Ще си повтарям, че съм истински,

нали за истини живеем...

Ще се науча да съм себе си,

а себе си ще надживея...

Ще си повтарям, че не липсвате,

че сте с мен по всяко време...

Ще си припомням тихо в мислите,

че част от вас във мен живее...

Ще си изплача скришом сълзите,

а още колко има в мене...

Ще дам сега криле на думите

да излетят във друго време...