1.04.2022 г., 9:55

Друго време

1K 0 1

Не го наричам неочаквано,

не беше, но и честно не е...

Не го наричам поучително,

не беше... и все още не е...

 

Ще го наричам - раздирателно,

защото скъса се сърцето в мене...

Ще го наричам - нарицателно,

защото с време не бледнее...

 

Ще се направя на щастливите,

макар и щастие да не е...

Ще съм от тези - издръжливите,

макар това за мен да не е...

 

Ще си повтарям, че съм истински,

нали за истини живеем...

Ще се науча да съм себе си,

а себе си ще надживея...

 

Ще си повтарям, че не липсвате,

че сте с мен по всяко време...

Ще си припомням тихо в мислите,

че част от вас във мен живее...

 

Ще си изплача скришом сълзите,

а още колко има в мене...

Ще дам сега криле на думите

да излетят във друго време...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Ботев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...