1.04.2022 г., 9:55

Друго време

1K 0 1

Не го наричам неочаквано,

не беше, но и честно не е...

Не го наричам поучително,

не беше... и все още не е...

 

Ще го наричам - раздирателно,

защото скъса се сърцето в мене...

Ще го наричам - нарицателно,

защото с време не бледнее...

 

Ще се направя на щастливите,

макар и щастие да не е...

Ще съм от тези - издръжливите,

макар това за мен да не е...

 

Ще си повтарям, че съм истински,

нали за истини живеем...

Ще се науча да съм себе си,

а себе си ще надживея...

 

Ще си повтарям, че не липсвате,

че сте с мен по всяко време...

Ще си припомням тихо в мислите,

че част от вас във мен живее...

 

Ще си изплача скришом сълзите,

а още колко има в мене...

Ще дам сега криле на думите

да излетят във друго време...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Ботев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...