Другото име на самотата
ДРУГОТО ИМЕ НА САМОТАТА
Стърнищата, в които се оглеждам,
дали не предвещават скоро буря?
Разчорлила бодливата им прежда,
прегръща ги клокочещата угар.
И облакът – настръхнал – се надвесва
над къра, почернял от слънчогледи.
Аз спрях до питам знаеш ли къде съм
и сянката ти трябва ли да следвам.
По цял ден лае кучето проклето,
ще скъса в бесовете си синджира.
Навярно Господ, смръщен, от небето,
намислил е да прекрои Всемира.
А ти ми липсваш толкова, че болка
е съсъкът на зрелите къпини.
Нима вървя в погрешната посока?
И искам да избягам? Помогни ми.
Не е любов, защото теб те няма.
Щом дойдеш, мракът – трънен – се разнищва.
Безсмислено е да блуждаем двама,
когато по-нататък няма нищо.
© Валентина Йотова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Блогждоря, Дени
-
Благодаря, Деа
-
Благодаря, Дени
-
Благодаря ти, Красе, аз съм малко в депресивен период, много болка ми се струпа напоследък, но по-добре да я излея, отколкото да я нося дълго себе си.
-
Присъединявам се към Краси!
-
Благодаря, Мария
-
Изстрадано.
Поздравявам те. -
Благодаря, Юри
-
И аз си го сложих в любими, защото ме впечатли с дълбочината на чувствата и с прекрасния рисунък на природата, станал декор на мислите, които те вълнуват! Впечатлена съм, за кой ли път, от силното ти поетично перо, Валя!👏🌹💕
-
Много хубав стих!
-
Много добро!
И облакът – настръхнал – се надвесва
над къра, почернял от слънчогледи.
Аз спрях до питам знаеш ли къде съм
и сянката ти трябва ли да следвам. -
Много хубаво стихотворение! Природата пак прекосява нашите спомени от къпинака, който боде и боли, до тъмния лазур на раздялата.
-
Чудесно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
