Другото име на самотата
ДРУГОТО ИМЕ НА САМОТАТА
Стърнищата, в които се оглеждам,
дали не предвещават скоро буря?
Разчорлила бодливата им прежда,
прегръща ги клокочещата угар.
И облакът – настръхнал – се надвесва
над къра, почернял от слънчогледи.
Аз спрях до питам знаеш ли къде съм
и сянката ти трябва ли да следвам.
По цял ден лае кучето проклето,
ще скъса в бесовете си синджира.
Навярно Господ, смръщен, от небето,
намислил е да прекрои Всемира.
А ти ми липсваш толкова, че болка
е съсъкът на зрелите къпини.
Нима вървя в погрешната посока?
И искам да избягам? Помогни ми.
Не е любов, защото теб те няма.
Щом дойдеш, мракът – трънен – се разнищва.
Безсмислено е да блуждаем двама,
когато по-нататък няма нищо.
© Валентина Йотова All rights reserved.
