yotovava (Валентина Йотова)
2631 22226
29.11.2020 г., 9:49 ч.  

Другото име на самотата 

  Поезия » Любовна
1116 5 13

ДРУГОТО ИМЕ НА САМОТАТА

 

Стърнищата, в които се оглеждам,

дали не предвещават скоро буря?

Разчорлила бодливата им прежда,

прегръща ги клокочещата угар.

 

И облакът – настръхнал – се надвесва

над къра, почернял от слънчогледи.

Аз спрях до питам знаеш ли къде съм

и сянката ти трябва ли да следвам.

 

По цял ден лае кучето проклето,

ще скъса в бесовете си синджира.

Навярно Господ, смръщен, от небето,

намислил е да прекрои Всемира.

 

А ти ми липсваш толкова, че болка

е съсъкът на зрелите къпини.

Нима вървя в погрешната посока?

И искам да избягам? Помогни ми.

 

Не е любов, защото теб те няма.

Щом дойдеш, мракът – трънен – се разнищва.

Безсмислено е  да блуждаем двама,

когато по-нататък няма нищо.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??