6 июн. 2025 г., 22:16  

Дръзко и нахално

199 0 0

Попива дъжд в напечената твърд,
а само ще разкаля и това е.
Животът – уравнение за смърт,
заблудата, че всъщност е безкраен.

Крилете ни – отрязани и с шев
несръчен позакърпени. И лемав.
И тази нощ застава на верев,
в главата ми сладниквата тема,

на някакъв (навярно бил велик)
и като мене писал, и горял е.
Припламнал в краткотраен светъл миг
и върнал се към мрака изначален.

И лесно е да бъдеш филосф,
какво рискуваш? Анaтема? Да, бе!
Оскъдна е човешката любов,
без нея ти до шушка си ограбен.

За книгите, за  песните се дръж,
не ослепял за грубата реалност.
Останал ти е само този дъжд
и те целува... Дръзко и нахално...

 


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....