Дръзко и нахално

Попива дъжд в напечената твърд,
а само ще разкаля и това е.
Животът – уравнение за смърт,
заблудата, че всъщност е безкраен.

Крилете ни – отрязани и с шев
несръчен позакърпени. И лемав.
И тази нощ застава на верев,
в главата ми сладниквата тема,

на някакъв (навярно бил велик)
и като мене писал, и горял е.
Припламнал в краткотраен светъл миг
и върнал се към мрака изначален.

И лесно е да бъдеш филосф,
какво рискуваш? Анaтема? Да, бе!
Оскъдна е човешката любов,
без нея ти до шушка си ограбен.

За книгите, за  песните се дръж,
не ослепял за грубата реалност.
Останал ти е само този дъжд
и те целува... Дръзко и нахално...