Jun 6, 2025, 10:16 PM  

Дръзко и нахално

  Poetry
198 0 0

Попива дъжд в напечената твърд,
а само ще разкаля и това е.
Животът – уравнение за смърт,
заблудата, че всъщност е безкраен.

Крилете ни – отрязани и с шев
несръчен позакърпени. И лемав.
И тази нощ застава на верев,
в главата ми сладниквата тема,

на някакъв (навярно бил велик)
и като мене писал, и горял е.
Припламнал в краткотраен светъл миг
и върнал се към мрака изначален.

И лесно е да бъдеш филосф,
какво рискуваш? Анaтема? Да, бе!
Оскъдна е човешката любов,
без нея ти до шушка си ограбен.

За книгите, за  песните се дръж,
не ослепял за грубата реалност.
Останал ти е само този дъжд
и те целува... Дръзко и нахално...

 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...