Дуално...
Дуално…
Във нощите сме звездно споделени,
телата ни когато замълчат,
от вятъра неистово пленени,
душите ни в незнайното летят.
Обичам тази атомна безмълвност
поглъщаща следите ни с финес,
попили от космическата мъдрост,
отново се събуждаме във Днес.
Но спомен носи нашето дълбоко
за всички доразказани мечти,
преливаш се във моето високо,
усмивката ми в тебе се топи.
Така вървим през времето далечни,
ала и близки в този труден свят,
ще съумеем да останем вечни
в магичния вселенски необят,
защото любовта е светла сила,
и тишина в красивото небе,
от миналото огъня попила,
ще я запази общото сърце.
23.02.2018г.
Елица
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Георгиева Все права защищены
