Melanie (Елица Георгиева)
157 337
Feb 23, 2018, 1:52 PM  

Дуално... 

  Poetry » Love
449 3 6

Дуално…

 

Във нощите сме звездно споделени,

телата ни когато замълчат,

от вятъра неистово пленени,

душите ни в незнайното летят.

Обичам тази атомна безмълвност

поглъщаща следите ни с финес,

попили от космическата мъдрост,

отново се събуждаме във Днес.

Но спомен носи нашето дълбоко

за всички доразказани мечти,

преливаш се във моето високо,

усмивката ми в тебе се топи.

Така вървим през времето далечни,

ала и близки в този труден свят,

ще съумеем да останем вечни

в магичния вселенски необят,

защото любовта е светла сила,

и тишина в красивото небе,

от миналото огъня попила,

ще я запази общото сърце.

 

23.02.2018г.

Елица

© Елица Георгиева All rights reserved.

Къде отива душата ти, когато заспиш?*

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??