Дуално…
Във нощите сме звездно споделени,
телата ни когато замълчат,
от вятъра неистово пленени,
душите ни в незнайното летят.
Обичам тази атомна безмълвност
поглъщаща следите ни с финес,
попили от космическата мъдрост,
отново се събуждаме във Днес.
Но спомен носи нашето дълбоко
за всички доразказани мечти,
преливаш се във моето високо, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Къде отива душата ти, когато заспиш?*