Духът на поета
Навярно още броди в Анхиало
духът безсмъртно-светъл на поета.
За него вече времето е спряло.
Не му е нужно земното му тяло,
но още омагьосва го морето.
Градът е друг. И друго име носи.
И други хора в него обитават.
Съдбовните поетови въпроси
далеч по-прагматично ги докосват.
Непоетично някак преживяват.
И няма го гласът на Калиопа.
Лиричната й хубост е изтляла.
Ковачът млад на портите не тропа.
Шуми сред клоните сподавен ропот.
И наковалнята е онемяла.
Той тръгва по крайбрежната алея
надолу към кипежа на вълните,
където странно гларусите пеят,
ридаят или може би се смеят,
да учи вечния прибой на ритъм.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Шейтанова Все права защищены
