Духът на поета
Навярно още броди в Анхиало
духът безсмъртно-светъл на поета.
За него вече времето е спряло.
Не му е нужно земното му тяло,
но още омагьосва го морето.
Градът е друг. И друго име носи.
И други хора в него обитават.
Съдбовните поетови въпроси
далеч по-прагматично ги докосват.
Непоетично някак преживяват.
И няма го гласът на Калиопа.
Лиричната й хубост е изтляла.
Ковачът млад на портите не тропа.
Шуми сред клоните сподавен ропот.
И наковалнята е онемяла.
Той тръгва по крайбрежната алея
надолу към кипежа на вълните,
където странно гларусите пеят,
ридаят или може би се смеят,
да учи вечния прибой на ритъм.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Шейтанова Всички права запазени
