4 нояб. 2009 г., 22:45

Думи

776 0 5

Диалог ли е това

или кървава корида?!

Със думи удряме,

убиваме, горим...

По тежки те са

от  Хеопсовата пирамида.

Подтискат,

смазващо звучат,

стрелите целят

във сърцето право.

Отровата от нечии души

излива се без свян, направо!

И няма връщане назад -

та думата е хвърлен камък,

но пък съдбата в този свят

накрая взима тежък данък...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Toshich Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Думите убиват, смазват душата...и хората не подозират колко са страшни и за този, който ги изрича и за този, към който са отправени...Желая на всички, които ме четете, щастие и да се стараем да бъдем по-добри!
  • поздрав
  • Кант говори за трето ниво в човешката психика, което подчинява индивида на злото. Понякога думите са негова дреха! Поздрав за стиха
    (и мерси за корекцията, май съм прекалила с многоточията
  • Да, така е - жестоки сме понякога.. Човешко е сигурно...или си търсим оправдание
    Хубаво е!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...